Да осиновиш коте е прекрасно. Това означава да му осигуриш дълъг, а често и – живот. Но както и всяко друго нещо, осиновяването на коте има своите плюсове и минуси.
Ако си решил/а да осиновиш малко коте, то тогава ще се наложи да му изградиш хигиенни навици. Също така мъничетата са много по-енергични от големите котки. То ще има нужда от игра и ще прави бели. Възможно е да точи ноктите си на дивана или килима ти, да събаря цветя и т.н. И въпреки всичко, осиновяването на малко коте ще ти даде възможност да изградиш здрава, безценна връзка, а и ще ти даде възможност да наблюдаваш израстването му.
Ако си се спрял/а на по-възрастна котка, тя ще дойде при теб с вече изградени хигиенни навици, както и характер. Тук те очакват много по-малко изненади, тъй като не се очаква котето да промени кардинално поведението си. От друга страна, в зависимост от историята му, възможно е да ти отнеме повече време, за да изградите силна връзка.
В който и да е било от двата сценария, обаче, едно е сигурно – очаква те сериозен ангажимент. Важно е да се знае, че осиновяването на котка не е просто импулсивно решение или хоби, което можеш да зарежеш след няколко месеца, когато ти писне. С осиновяването поемаш дългогодишен ангажимент и ще трябва да инвестираш време, пари, енергия и много любов. Дай си време, в което да си помислиш дали наистина си готов/а да предприемеш тази крачка. Можеш ли да задоволиш всички емоционални и физически нужди на животното? Можеш ли да му дадеш любов и грижа? Ако отговорът ти е „да“, продължи да четеш нататък.
Възможностите за осиновяване на котка са многобройни – от организации за грижа за животните, фондации до групи и постове във Фейсбук, приюти и т.н. И въпреки всичко, хората, с които говорим, казват, че им е трудно да си намерят правилното коте.
Сред организациите, които се занимават с временно подслоняване и грижа за животни, по-популярни са Четири лапи, Animal Rescue, Friends for Animals, Летс адопт (бяха Редом с коте) и др. Те също имат страници и във Фейсбук, където публикуват животинките си за осиновяване и разказват историите им. Във Фейсбук често има и постове на хора, които са намерили/ спасили коте от улицата, и му търсят постоянен дом. Въпреки всичко, имай предвид, че намирането на правилното за теб коте може да бъде дълъг процес.
Затова ние създадохме Purrs – мястото, където малки и големи изоставени котета получават шанс да намерят своя дом. Ние, екипът на Purrs, силно вярваме, че осиновяването на бездомно коте е не само благородно, но и социално отговорно решение. Нашият сайт е мястото за среща между хората, които търсят дом на вече спасено коте, на тази, които осиновяват, както и да на тези, които предлагат временен дом за котета. Нашите котета имат различна история, но са свързани от това, че всяко едно от тях търси своя любящ нов стопанин.
Ние ще ти помогнем да избереш най-подходящото за теб коте, без да ти се налага да се ровиш часове и дни наред във Фейсбук. Информацията, която ние публикуваме, е проверена и максимално достоверна. Осиновяването на коте през нашата платформа не е обвързано с какъвто и да е било финансов ангажимент. Ние просто искаме котките ни да бъдат обичани.
Когато избираш котето за осиновяване, важно е всички членове на семейството (ако не си самостоятелна бойна единица) да бъдат включени във всички стъпки от процеса по осиновяване. В това число и в самия избор.
Има няколко особено важни фактора, които следва да бъдат обмислени при избора на котка.
Живееш в малък апартамент или в голяма къща? Ако имаш малко жилище, по-възрастна котка може да е идеален избор за теб. Въпреки че все пак са игриви, по-големите котки имат много по-малко енергия от малките котета.
Ако живееш в по-голямо жилище, помисли каква част от него искаш да отдадеш на котката за обитаване. Котките обичат да се крият, но все пак не искаш да прекарат по-голямата част от времето скрити.
Вкъщи ли си по-голямата част от времето или те няма? Има ли някой постоянно в дома, в който живееш? Котките са доста самостоятелни, въпреки това, ако избереш малко коте, то ще има нужда от много игра и внимание. Ако му липсват такива, това може да доведе до поведенчески проблеми на по-късен етап. Хора с натоварен график, които искат малки котета могат да осиновят братче и сестриче, две сестрички или две братчета.
Водиш по-усамотен или по-социален начин на живот? Това може да бъде ключов фактор при избора на котка. По-срамежливите и страхливи котки могат да се чувстват притиснати и притеснени от твърде много социални събития и хора около тях.
Имай предвид, че поведението, което котето покаже на първоначалните ви срещи, е поведението, което можеш да очакваш в последствие. Ако е гушливо и мъркащо в скута ти, това ще се засили още повече, когато свикне с дома си. Ако е игриво и щуро, ще остане такова и в последствие. Ако пък е предпазливо и недоверчиво, ще му трябва време да се отпусне с теб и ще продължи да е недоверчиво към външни хора.
Както вече казахме, да се осинови улично коте е не просто благородно, то е и социално отговорно – по този начин спомагаш за намаляването на популацията на уличните котки.
Точната бройка на уличните котки не е известна, но освен, че е голяма, също така не спира да расте. Една улична котка става майка на средно осем малки котета на година. На следващата година става баба на около 50-60 внучета. 10 години по-късно, бройката става шокираща. Намаляването на тази бройка е възможно единствено чрез отговорно отглеждане и кастрация.
Стотиците хиляди улични котета често са обречени на тежък живот – започвайки от множеството болести, от които потенциално могат да се разболеят, минавайки през липсата на храна и стигайки до насилието, пренебрежението и безразличието, на което стават жертви.
На последно място, но не и по важност - осиновявайки коте от улицата спомагаш за намаляване на търговията с породисти котки, която крие своите нехуманни практики. Това, което се вижда отвън са лъскави витрини и красиви котки, но това, което се случва отвъд включва бебета, които прекарват месеци в клетки и майки, които след създаване на поколението си, стават ненужни и биват изхвърлени на улицата.
Котките са красиви и грациозни по рождение – на тях не им трябва порода, за да изглеждат и да се държат аристократично. Ако решиш да направиш едно добро дело и да подадеш лапа на улично коте, вероятността да посещаваш ветеринаря по-рядко е голяма. Разбира се, след като го осиновиш, съветваме те да го заведеш за обстоен преглед и задължителни ваксинации.
За много деца, домашното им животно е техният най-добър приятел. Домашните животни спомагат за това децата да се учат на грижи, отговорност, чувствителност и съпричастност. Анкета, проведена през 2018 от Cat’s protection – английска благотворителна организация, показва, че 96% от анкетираните се съгласяват с твърдението, че има ползи от това децата да растат заедно с котка. Двете най-големи ползи, които те изтъкват са, че децата им стават по-съпричастни към всички живи същества, както и, че стават по-отговорни.
Въпреки това, много експерти съветват осиновяването на животно да стане след като детето е навършило поне шест години. Това, разбира се, е индивидуално, тъй като зависи от нивото на зрялост на детето – нещо, което само родителят може да прецени. Един от ключовите критерии при взимане на решение за осиновяване е способността на детето да реагира на думата „не“. Ако имаш съмнения относно това дали детето ще слуша по отношение на котката, можеш просто да направиш няколко предварителни срещи.
Също така, имай предвид, че въпреки че може да ти се струва подходящо да осиновиш малко коте с идеята то и детето да растат заедно, това невинаги е добра идея. Малките котенца се нуждаят от много грижа, а и трябва да се третират с особено внимание. Ако детето е малко, в по-честия случай изборът на по-зряла и търпелива котка, която е свикнала с деца, е по-подходящ. Все пак, ако не си сигурен кое би било най-доброто решение, посъветвай се с ветеринар – той ще може да ти даде адекватен съвет по въпроса.
В крайна сметка, каквото и да решиш, в началото ще е необходимо винаги да има възрастен, който да наблюдава комуникацията между детето и котката. Много е важно у детето да се изгради усещане за разбиране и уважение към животното. Това, което трябва да се стремиш да постигнеш, е детето ти да успее да разбере как изглежда света през очите на животинчето – че то, в крайна сметка, е живо същество, което има нужда от любов, грижа и топлина.
Подготовката на дома ти за коте е подобна на подготовката на дома за бебе – ще се нуждаеш от специални аксесоари за спане, ядене, хигиена и храна, както и ще трябва да се подсигуриш, че домът ти е безопасно място за отглеждане на коте. Подготвили сме ти списък, който можеш да използваш.
На първо място, ще имаш нужда от кутия, в която да пренасяш котката. Тя ще ти е нужда, когато се налага да извеждаш котката от дома – например за ветеринарен преглед. Съветваме те да постелиш меко одеяло или хавлия на дъното ѝ. Когато изнасяш котето навън, можеш да покриваш кутията – това би трябвало да намали безпокойството ѝ от смяната на средата.
Котките имат вродено любопитство, което често ги вкарва с животозастрашаващи ситуации. Затова е важно преди пристигането на котето в дома ти, да го подготвиш. За да се предпазиш от потенциално бягство на котето, провери всички прозорци и възможни изходи за бърз изход. Препоръчително е също така да премахнеш или скриеш всички отровни растения, почистващи препарати и остри предмети. Много е важно да подсигуриш на котето достъп до прозорец, през който да наблюдава, но да не може да избяга от него.
Малките котета се разболяват много по-лесно, тъй като имунните им системи не са напълно укрепнали. Превантивното посещение при ветеринаря, ваксинациите, лекарствата против глисти и бълхи спасяват животи и помагат на котето да расте здраво.
Може би ще се изненадаш, но котките също подлежат на дресировка. Един от примерите, който вече ти дадохме, е да награждаваш котето, когато използва драскалката си за точене на нокти. Друг пример може да бъде награждаването на котето, когато го учиш на хигиенни навици.
Социализацията е изключително важна, за да не се превърне котето в нервна и страхлива възрастна котка, която трепери при всеки звук и се крие от всеки човек, който прекрачи прага на дома. В по-тежките случаи, котките могат дори да се държат агресивно към външни хора, които навлизат в тяхната територия.
Кастрацията предпазва котката не само от забременяване, но и от маркиране на територията по време на разгонване (което особено при мъжките е свързано със силна и доста неприятна миризма), както и намалява риска от рак на гърдата. Женските котки могат да забременеят още на четиримесечна възраст, тъй че обмисли кастрацията още преди това. Имай предвид, че малките котета се възстановяват много по-бързо от възрастните. Също така задължително се посъветвай с ветеринарен лекар.
Ранното отделяне от майката крие здравни и поведенчески проблеми за котето. Майката е тази, която учи котето как да играе, затова котета, които са отделени твърде рано от майките си, могат да хапят и драскат повече от останалите. Майчиното мляко също така е богато на важни за здравето хранителни нутриенти. Затова не е желателно да взимаш котето преди 12-тата му седмица.
Котета имат различни нужди в различни периоди от живота си. Например, на възраст под осем седмици, бебетата котета не могат да регулират собствената си температура, затова се нуждаят от майките си. От осем до единадесетседмична възраст котетата вече са отбити от майките си и се нуждаят от специална диета. Между два и четиримесечна възраст котето расте най-бързо и има много повече енергия от възрастна котка. От четири до шестмесечна възраст котката достига зрялост (включително полова). Възрастните котки са по-спокойни, но въпреки всичко ще имат нужда от редовна игра.
Някои специалисти съветват котето да не се къпе до дванадесетата или шестнадесетата му седмица, но ние те съветваме да не го къпеш изобщо. Ако котето е прекарало достатъчно дълго време с майката, то е научено да се самопочиства.
За да не драска мебелите ти, купи на котето драскалка за нокти. Точенето на ноктите е естествен инстинкт за котките, затова не те съветваме да ги режеш.