Котка за котката

„Със сигурност. Където една, там и две. Да, чистенето е повече, но разликата в ангажимента не е двойна точно. Все пак си правят компания, а и вкъщи е много по-забавно."

„Винаги бих препоръчала на хората с една котка да си вземат втора, защото въпреки че нашите две не се обичат на 100% и не се гушкат, все пак поведението на първия ни котарак много се промени след пристигнето на другарчето му. Все пак си играят заедно и все пак са си компания един на друг."

„Бих препоръчала второ, но да си помислят първо много добре какво по характер би било най-подходящо, за да е съвместимо с настоящата им котка. Котаракът, когото осиновихме, се оказа по-енергичен и доминантен от женската ни котка, което много ме притесняваше, а и все още донякъде ме притеснява и не ми харесва особено. Това можеше да бъде избегнато с по-дълго и задълбочено обмисляне."

„Въпреки че определено е трудно на моменти, бих препоръчала с две ръце взимането на второ коте, защото виждам страхотна промяна в първия ми котарак. Той почти не си играеше, спеше по цял ден, идваше при нас, но винаги е бил някак по-дръпнат, а откакто взехме Оли двамата беснеят и си играят почти непрекъснато и аз лично се чувствам много по-спокойна, че не е самотен."

„Според мен има предимство да се вземе коте, което вече е социализирано, особено ако в домакинството има и друга котка."

„Бих препоръчал, защото това, което наблюдавахме в нашия случай, беше положително. Двете котета се чувстват добре заедно, щастливи са и играят почти през цялото време, когато не спят. За нас решението да вземем второ коте беше добър ход."

„Разбира се! Стига да имате мястото и желанието второ коте никога не е в тежест. Котките се грижат една за друга, най-добре се познават и винаги имат приятелче за игра. Хару е коте, което изисква нон стоп игра а аз работя от вкъщи и постоянно ми скачаше по клавиатурата. Сега вече си играе с Маю."

„Препоръчвам взимането на второ коте. Дори и да е трудно си заслужава! При нас случаят е специфичен – едната котка, Мишана, която е по-старият обитател тук, е изключително страхлива още от бебе и много трудно се доверява. Предполагам, че ѝ трябва още време да свикне с промяната. Другата котка, Лея, която осиновихме от платформата Пърс, беше доста своенравна, а отделно от това е в зряла възраст. Мисля, че това е един от най-неблагоприятните възможни сценарии – две възрастни котки с изградени навици и специфичен темперамент. Въпреки това, с търпение и любов, сме постигнали спокойствие вкъщи, всяка една от котките е много щастлива и получава достатъчно внимание от нас, а помежду си са в примирие. Защо казвам, че си струва, въпреки че е трудно? Макар и котките ни да не се харесват особено, когато ние сме на работа, те все пак не остават сами. Макар и понякога с препирни, винаги имат развлечение и себеподобен. Не тъгуват за други котки (а видяхме, че това се случи, когато почина другият ни любимец). И най-вече, това, което бих казала на всеки, който се колебае е: Ако имате място и възможност да спасите още една животинка – не се колебайте!"

„Ако мислят, че котето им има нужда от другарче и би се разбирало с него, бих им препоръчала да си вземат второ."

„Задължително да. На много места в Европа вече даже не може да се осиновява само коте, с причина."

„Препоръчвам го с цялото си сърце! Заслужава си да видиш колко повече живот и радост могат да донесат две котки, когато са заедно. Моментите, в които ги виждаш да играят, да се разбират и просто да споделят пространството си, са безценни."

„Категорично бих препоръчала на всеки с една котка да вземе второ коте. Колкото и внимание да им отделяме, все пак всеки човек е ангажиран в ежедневието си, а те стоят и чакат да се приберем. Котките са са социални животни и имат нужда от себеподобни, за да запълват времето си, в което не спят разбира се."