2 години чака и никой не го иска... вече е здрав... само му трябва диван и скут, където да мърка.

Историята на Сулино е едно малко чудо.
Преди се казваше Стинки, вече Сулино. Той търси дом, различен от ада, в който е живял. Вече над две години той очаква своето семейство. Сулино е много любвеобилен и мил котарак, който се разбира с други котки, копнее за внимание и галене. Единствената подробност е, че той отключи диабет и имаше нужда от две инжекции инсулин всеки ден.
НО ЧУДОТО СЕ СЛУЧИ! След почти 2 години на инжекции, Сулино вече няма диабет. Кръвната му захар започна да се движи в твърде ниски граници и инсулинът беше намален. Захарта остана ниска и инсулинът направо беше спрян. Според ветеринарите диабетът при котките е обратим процес. Кръвната му захар е вече в норма без инсулин и се храни с обща котешка храна над 2 седмици. Вероятно стреса от преживяното в дома на ужасите, е отключил заболяването, но сега той се чувства спокоен и вече е излекуван.

Запознайте се с тежката история на Стинки по-долу:

Ако някога сте чели Данте Алигиери и сте чували за 9-те кръга на Ада, то действието тук се развива точно в най-кошмарният 9-ти кръг.
Този ад беше в ж.к. Надежда, София.
Представете си апартамент без ток и вода, в който мебели не се виждат, тъй като са затрупани с планини от смърдящи боклуци и шишета пълни с човешка урина, разлагащи се трупове на котки, над 12 живи стресирани котки, акащи и пикащи навсякъде, ядящи собствените си фекалии, жена инвалид, чиито крак се наложи да се ампутира, поради неглижиране на травма. За жената се погрижиха медиците, социалните и един съсед, а за обезпаразитяване и изхвърляне на боклуците ни съдейства кметът на район Надежда.

Това беше домът на 10 големи и 4 малки котета. Котките бяха ужасно слаби, несоциални, някои плешиви, а всички преливаха от бълхи. Те бягаха ужасени от хората и се гмуркаха в купчините боклуци. Малките бяха живи скелети с възпалени очи.

След тежки схватки в юлската жега на 2023г. с маска и скафандър, котките бяха изловени и кастрирани. Оказаха се все мъжки, а трупът в кухнята е бил на майката на четирите малки. Междувременно беше отворена залостената стая в апартамента на ада и ужасът беше голям, след като там имаше още няколко отдавна изсъхнали скелета на котки...
Котаците в по-добра кондиция бяха пуснати до блока, тъй като никой не помогна с временни домове. В крайна сметка прибрахме 8 котки. 4-те малки, които бяха лекувани в клиника няколко месеца по-късно бяха осиновени. Двамата най-кльощави котарака, които приличаха на плешиви плъхове с котешки глави, прибрахме да лекуваме. Това бяха Флъфи и Стинки. 16 месеца по-късно Флъфи беше осиновен в перфектно здраве и благ характер. Стинки все още чака своето чудо.