Привет! Аз и жена ми срещнахме това малко коте, малко след като се преместихме да живеем в Пловдив. Въпреки, че хранехме (и продължаваме да го правим) всички бездомни котки в квартала, жена ми се привърза май-много към нея. Може би защото винаги беше сама, всеки път когато и носехме храна. Не общуваше с никакви други котки, каквито имаше близо около нея. Дори на няколко пъти се налагаше да я пазим от тях за да може да се нахрани. И така няколко седмици по-късно в един дъждовен ден жена ми отиде да носи храна на котката. Когато се прибра, тя беше в раницата ѝ.