Име: Вики 🐱
Пол: Женско коте 🩷
Здравен статус:
Обезпаразитена вътрешно и външно ✅
С отрицателни троен и двоен тест ✅
С направени кръвни изследвания в норма ✅
Кастрирана ✅
Ваксинация - предстои 🔜
Ползвам котешка тоалетна без проблем ✅
Около 1- годишна, но визуално изглеждам по- малка котчица ☺️
Моята история накратко:

Живеех на улицата, препитавах се основно от остатъци от храна, оставени от хората покрай контейнерите за боклук - понякога намирах храна, понякога не. За да търся храна, излизах предимно вечер, когато е тъмно, тихо и няма хора. 🌌 Щом намерех нещо за хапване, го излапвах набързо и се прибирах в един изоставен терен, пълен с боклуци и строителни отпадъци. Криех се от хората и щом ме доближаваха, бягах. Е, не бях съвсем плашлива - ако носеха храна, се приближавах, но щом помръднеха, аз се дърпах настрана.

На Разпети петък ✝️ вече бях много гладна и реших да изляза да търся храна през деня. 🌞 Тогава явно ме е видяло едно момиче, после тя ми каза, че ме наблюдава от почти 2 месеца и специално е купила капан за котаци, за да ме хване и прибере. Та търсейки храна, надуших вкусен пауч 🥘 и без много да мисля, влязох в клетката, а тя се затвори. Първоначално за мен беше важно да сложа нещичко в стомахчето си, затова не обърнах особено внимание, че вратичката се затвори, но щом се нахраних, осъзнах, че съм затворена. Тогава започнах да се притеснявам и да се опитвам да се измъкна. Уви, май беше късно - взеха ме в една кола 🚘 и ме отведоха при едни хора - доктори 🏩.

Там доста се защитавах, съсках ги, но не съм ги наранила, аз просто бях уплашена.
Взеха ми кръв, премериха ми температурата, направиха ми тестове. 🧪
Гледаха ми зъбите и по тях предположиха, че съм на около 1 година, въпреки че съм доста дребничка. На следващия ден ме кастрираха и онова момиче с капана дойде и ме взе.

Сложи ме в едно помещение, май било баня, но вътре има хубаво, голямо и меко легло. 🧺 Има и една хралупа, но засега само веднъж съм влизала в нея. Има и тоалетна и купички с храна и вода. 💧🧆

Първоначално доста се страхувах и не се доближавах, но уморена от преживяванията, полегнах на леглото, и момичето започна да ме гали и да ми говори. Тогава разбрах, че няма нищо страшно и всъщност е хубаво да те погалят, да те почешат зад ушите и по гушката. Започнах да се отпускам и да съм по- спокойна - позволих да ме галят, даже започнах да мъркам. 🩷🩷🩷

За няколко дни научих, че е много приятно да си имаш човек и затова при всяка възможност отивам да се галя и гушкам. Любимо ми е да се сгуша в скута, да мъркам и да преда с лапички. 🥰

Не драскам и не хапя, държа се възпитано, търпелива съм и разбрана.🌷
Не съм лакома, хапвам си точния грамаж гранули и консерва за деня. 🫕
Спокойна съм, обичам да си лежа и дремвам. 💤

Обещавам, че ще бъда добра и послушна. Аз съм скромна котчица, вероятно изхвърлена или по чудо оцеляла от някое миналогодишно котило. Чиста съм, фина, с мека козина. Докторите казаха, че съм много красива! 🩷🩷

Моля Ви, приятели, някой ще ме хареса ли за свое коте ? Преживях много на улицата - глад, дъжд, студ 🥶 Първият ми шанс в живота явно не беше успешен, но вярвам, че всеки заслужава втори шанс и моят ще бъде успешен !

Котето се намира в град София.📍

Търси дом и се дава за осиновяване само за вътрешно отглеждане след попълване на анкета и подписване на договор. 📑
Държа на дългосрочен контакт с бъдещите осиновители относно благосъстоянието на коте Вики.

Благодаря, че прочетохте цялата история докрай !