Котенцето ми беше подхвърлено на стадиона в гр. Якоруда. Чувах, че плаче, но не го виждах, докато най-накрая, явно гладно, се престраши да се покаже и да търси храна. Било е домашно, търсеше контакт с хора, играеше си с децата на стадиона.

Не издържах и го прибрах с идеята да му намеря дом. Обезпаразитила съм я, кастрирана е, готова за дом, където ще я обичат. Кротка е, живее и се разбира с други животинки, ползва котешка тоалетна.