Здраве и грижи

(Не)Традиционната приказка на Лазар! Лазар и сестра му Цвети са домашно развъдени люлинчани. Сиреч родени са в дом. По-точно в панелен апратамент в Люлин 4. Даже още по-точно в ей онзи блок. Кой блок ли? Ами все тая. Защото тук думата ни е за Лазар, а той ама хич не се вълнува от номера на блока. Работата е там, че Лазар и сестра му прекарали с майка си едва няколко часа. Ами стига им толкова лукс в люлинската панелка. И както е рекла стародавната българска традиция, хайде хоп в торбата и към реката. Традициите не бива да се нарушават. На пътя им обаче се изпречила възрастна дама, върл противник на хубавите традиции. Взела бебетата и ги отгледала с капкомер. Расли Лазар и Цвети и порасли от красиви по-красиви. За чудо и приказ станали двамата. Минали години. Жената се разболяла. Ами така става, като не спазваш традициите. За да се отърве от това родово проклятие, дъщеря ѝ решила макар и късно да довърши започнатото преди 7 години. Но понеже тя е бизнес дама с костюм и токчета, нямало как да стигне до реката нито пеша (заради токчетата), нито с амтомобила си, който се оказал алергичен към котки. И поради тези незаобиколими причини, Лазар и сестра му били взети на ръце и оставени пред входа. "Вие сте умни котки, рекла им тя, все ще намерите пътя към реката". Тази трогателна сцена от нашата история не останала скрита за случайните и несъвсем случайни минувачи, но била единствено отбелязана като факт, защото все пак не е хубаво да си вреш носа в чуждите работи. И ето така Лазар и Цвети останали около блока. Оказало се, че те пък не щат да ходят към пустата река. Кибичат си пред блока и страдат. Докато кибичила пред блока, Цвети хапвала това-онова, ама Лазар - не. Кибичи си и страда двойно - и за Цвети, и за себе си. "Сега ще видите, че може да се умре от мъка, казал той, лягам ей тук и умирам"! И Лазар наистина умираше. Ама наистина. Когато го намерихме, не знаехме дали е жив. Докато пътувахме към клиниката, не знаехме дали караме жив или вече мъртъв котарак. Лазар кървеше, но не заради травма, а поради сепсис, остър панкреатит, остра бъбречна недостатъчност. Лазар 3 пъти спря да диша. Последния път отне 1 минута, за да го върнем. За него купихме кислороден концентратор. Денят ни беше Лазар, нощта ни беше Лазар, Великден ни беше истински Великден, защото и тогава го реанимирахме. Лазар бе с абокат близо месец. Накрая не беше останала здрава вена. Не се хранеше. Не ставаше. И един ден си казахме СТИГА! Стига сме го мъчили. Нека го пуснем да си иде. Прибрахме всичко - купища лекарства и оборудване. И тогава Лазар стана, но не за да си отиде, а за да се върне! Ние от Немос Анималс БГ Фонадция не сме имали друг такъв случай. Дано и остане единствен. Защото човешкото, така нетрадиционно сърце, трудно може да събере всичката тази мъка и цялата тази радост заедно. Лазар е домашен. Той не се отделя от нас, мърка, гали се, спи до човека си, иска да се храни с хората. Лазар е невероятен! И търси дом! Бъдете нетрадиционалисти! Осиновете Лазар!