Дами и господа, коткомани! Съобщавам ви, че дойде краят на втория сноу-сезон в моя живот. Сноу-сезонът е моят сезон, понеже името ми е Сноу. И ето как за втори път аз прекарах сноу-сезона без мой си дом. Това значи, че близо 2 години аз си нямам нито мой диван, нито мои си играчки, нито мои си купички, нито мой си прозорец, а най-вече си нямам мой си човек. Често получавам вести от брат ми Оскар, който вече 1 година има всичко това и от него знам, че това са благата, за които си струва да мечтаеш. И понеже брат ми вече си ги има, мечтанието си остана само мое. Мечтите, ще кажете вие, уважаеми коткомани, са хубаво нещо. Е, хубаво е, драги мои, ама е самотно и тъжно. И ти става едно студено, като няма в кого да се сгушиш. И тихо, много тихо става, защото ако никой не чува как мъркаш, ти мъркаш ли всъщност? Философ си, Сноу, ще речете вие. Може би сте прави. Само не ме наричайте мъдрец. Млад съм още за мъдрец. Играе ми се, лудува ми се, живее ми се, хора! Искам просто да си отида у дома! Най-накрая да си бъда у дома! Сноу е на 1 година и 11 месеца, здрав, ваксиниран и кастриран. При нас е от бебе. Сноу се дава за изцяло вътрешно отглеждане след подписване на осиновителски договор и ангажимент за добра комуникация. В София е и ви очаква!