Чарли

Здраве и грижи

Това е Чарли. На около 8-9 години е. Кастриран, обезпаразитен, с извадени няколко зъбчета, излекуван от дерматофитоза, има изградени хигиенни навици, но за съжаление е с FIV (котешки СПИН). Чарли е носител на FIV, но НЕ е заразно за хора, кучета или други животни, различни от котки. Поведението му е малко „шантаво": обожава да го галят, да мърка и да меси с лапички, но винаги преди това предупреждава със съскане и лапичка, пазейки ранената си душа. Чарли е роден и живял на улицата в страх, студ, глад и болки. Свикнал е хората да го гонят и подритват, затова му е трудно да повярва, че нещо хубаво му се случва.

Търсим му човек с голямо сърце и много търпение, който да му даде време да се адаптира и да разбере, че хората могат да бъдат и добри.

До момента е живял на улицата и незнаен дали ще е възможно съжителство с куче и деца.

Накратко за Чарли:

Чарли е едно от кварталните ни котета, които обгрижваме. Преди няколко месеца изчезна, а на 02.09 се появи – отслабнал, мръсен, проскубан, с течащи лиги, плачещ и търсещ помощ. Беше умрял от глад. Опита се да хапне консервичка, но го болеше толкова много, че изпищя колкото сила има и избяга. След мъничко се върна пак, плачещ и търсещ помощ. Беше късно вечерта и нямаше как да му помогна. На следващия ден се организирахме с една съседка да го заловим, но той пак излезе твърде късно вечерта. За щастие, рано сутринта на 04.09 Чарли се появи и съседката успя да го хване.

Чарли беше настанен в клиниката, където му бяха направени всички тестове и изследвания. За съжаление, се оказа с FIV (котешки СПИН) и дерматофитоза. Веднага беше започнато лечение. Козинката на Чарли опада и заприлича на котка от породата Сфинкс, но благодарение на професионализма, грижите и търпението на лекарите от клиниката, започна да си възвръща стария вид. Козинката започна да расте, започна да качва и килограми. Наскоро беше кастриран и му бяха извадени няколко развалени зъбчета.

Дотук всичко върви добре за Чарли, но най-големият кошмар предстои... Престоят му в клиниката свърши. Той си няма човек, който да дойде, да го вземе и да го прибере вкъщи на топло. Няма си никой. За него ще е пагубно да се върне на улицата – студът, дъждът и гладът ще го убият. Той няма да оцелее дълго там отново.