Това е Доби. На 2 юни сутринта, отваряйки прозореца, в софийския порой чухме жално мяукане някъде много отблизо. Дълго се взирахме с детето наоколо, но нямаше как да видим, единствено периодично се чуваше бебешки плач. Предположих, че котето може да е заклещено някъде, грабнахме чадъри и с дъщеря ми слязохме да го търсим. Открихме го под едни големи треви, в калта, цялото мокро и премръзнало. Измихме го, стоплихме го и след няколко часа го заведохме на ветеринар. Тройният тест е отрицателен, обезпаразитен вътрешно и външно. Ще трябва след няколко дни да мине скенер, защото има някакъв проблем с лапичките. Въпреки че няма счупено и може да ги движи, не се изправя добре и подгъва предните две. Доби има нужда от дом, където да бъде спокоен, обичан и обгрижен, за да се възстанови от преживяното възможно най-скоро. Моите 5 котета не са добронамерени и не искат да приемат нов член на семейството, нито аз, честно казано, бих могла да поема адекватна грижа за него.