Извинявам се за дългия пост, но това е историята на Маймунчо и Маринчо, котета, на които им търсим дом от месеци. Маймунчо (8 месеца) е по-голямото, а Маринчо (7 месеца) е по-малкото, така ги кръстихме.

Маймунчо беше пресякъл при един ресторант на пътя София - Самоков да търси храна. Ние го прибрахме в нашия двор. Маринчо го доведе неговата майка и без това нямаха къде да отидат. Веднага почнахме да им търсим дом в котешките групи, няколко месеца безуспешно.

През това време Маймунчо и Маринчо се разболяха от херпес вирус. Маринчо го изкара тежко, за малко да ослепее. После Маймунката хвана бактериална инфекция и гъбички, защото беше с отслабнат имунитет. Вече са напълно здрави и търсят своите човешки семейства.

Маймунчо е много игрив, добродушен, любопитен и лесно свиква с промените. Маринчо е много добър, обича да играе и да се гушка. Спокойно понесе капките в носа и очите, кротък е. На Маринчо му сълзят очите от многото цигарен дим и пясъчна тоалетна.

Имат хигиенни навици и са обезпаразитени и имат първа ваксина. Временно са прибрани. Много са превързани един към друг. Дават се, както заедно, така и поотделно. Дават се само да се гледат вътре в апартамент или къща. Харесва им навън, могат да излизат на двора, но без достъп извън него, защото не са свикнали с натоварени улици.

Държа да се ваксинират редовно и когато пораснат да се кастрират. Не са претенциозни към храна и обичат други котки. Живели са с кучета, но ще трябва време да свикнат с тях и новата среда.