Аз съм Емили и пъпът ми е хвърлен в Студентски град. И не само пъпът ми, ами аз и двете ми сестри целите бяхме хвърлени там. Но понеже Студентски град не е това, което е бил някога, хич не ни се получи с ученето. Вместо да учим, аз и сестра ми Ели предпочитаме да се забавляваме, да похапваме лакомства и да си мъркаме. Аз съм на 11 месеца, здрава, ваксинирана и кастрирана и съм в София. Много съм добричка и от всичко най-много искам да бъда домашно котенце. Никога не съм била истински домашна, защото от бебе съм при Немос заедно с доста други братя и сестри по съдба. Някои от тях намериха своя дом, включитело и сестра ми Емма, която сега се казва Пума и е голяма глезана. Тя ни праща снимки и видеа, на които си спинка блажено със своята човечка и аз виждам колко хубаво е да си имаш човечка. Човечките са мили и с дълги коси, галят приятно и въпреки че не могат да мъркат, гушкат приказно и топло. Ако има сред вас някоя човечка, пишете ми. Даже и да нямате дълга коса, даже и да сте човек, а не човечка, пак пишете - сигурна съм, че ще се разберем 😜 Емили се дава за изцяло вътрешно отглеждане след подписване на осиновителски договор.