На празника Архангел Михаил ме откриха сам… в тъмно и студено мазе – мъничък, уплашен, гладен и плачещ за помощ. Нямах дом, нямах мама, но имах късмет… някой чу сърчицето ми да зове.

Сега съм в безопасност, стоплен и обгрижван, но още мечтая за истинско семейство. За ръце, които да ме галят… За дом, в който да мъркам… За човек, на когото да вярвам завинаги. Малък съм, но в мен има толкова нежност, толкова живот и толкова любов за даване…

Търся отговорни хора, които да ме приемат като част от семейството.❤️