🐱 Аз съм Тоби – котето, което не вижда, но усеща всичко.

Роден съм без късмет… или може би точно с него.
Загубих зрението си от вирус, но намерих нещо по-ценно – човек, който ме видя, въпреки че аз не виждам него.

Наскоро ми направиха операция на едното око и кастрация – не беше лесно, но аз не съм от онези, които се предават.
Сега мъркам тихо, обикалям по звуците и миризмите и се уча, че светът може да е добър, дори когато не го виждаш.

Харесвам мириса на закуска, звука на отваряща се консерва и гласа, който ми казва, че съм „доброто момче“.
Обичам да спя на меко и да усещам присъствието на другите – котки, хора.
Не ми трябва жал — само място, където ще ме обичат така, както аз обичам живота.

Ако търсиш приятел, който ще те усеща дори със затворени очи — аз съм тук.
Тоби. 🩶

Тоби е котарак на 1 годинка, останал сляп на невръстна възраст от нелекувана херпес вирусна инфекция. Прибран е в едно помещение с едноокото си братче от около 8 месеца, защото мястото, на което беше, е в близост до главен път.
................................................................................................Тоби е най-милото и спокойно коте с хигиенни навици и мина операция по отстраняване на едното оче поради възпаление. Не изисква специални грижи - справя се сам, единствено се плаши от нови звуци. Свикна с шума на пералнята и сушилнята, но се плаши от шума на прахосмукачката.
Намира се в Пазарджик.