Това малко съкровище и братчето ѝ ги спасихме с едно момиче от една чешма в Софийска област. Бяха супер мънички и нямаше никакъв шанс да оцелеят зимата там. Другите котки ги налагаха с лапи, когато им се сипеше храна, а момиченцето видимо изоставаше в килограмите спрямо братчето си.

Още не сме ѝ дали име и засега ще я наричам Мъник. Момичето, при което са в момента, ги приюти през октомври с идеята да ги стабилизираме откъм имунна система и да им търсим дом. Да, ама съдбата беше решила друго…

Моя инициатива беше да кастрирам колкото се може повече котки от въпросната чешма, за да няма такива ситуации с бебета. Но явно доброто си има цена. Кастрираните котки ги оставяхме до възстановяване на топло, в таванското помещение на момичето, при което са и малките. За съжаление, впоследствие се оказа, че са били преносители на котешка чума и бебетата най-вероятно са се заразили чрез дрехи.

Последваха лечения, прегледи и стабилизиране. В момента Мъника е напълно здрава, хапва спокойно, има изградени хигиенни навици и много обича да се гушка.

Братчето ѝ вече започва да навлиза в полова зрялост и понякога я напада, затова по-спешно търсим дом, поне на първо време за Мъника. Вярвам, че с този борбен дух и късметлийското развитие на събитията за нея, тя ще намери своето семейство и ще замърка щастлива в нечий дом.

Осигуряваме транспорт за София и София област, а при възможност – и из страната след уговорка. Единственото ни желание е да получаваме новини, че е добре и че няма да бъде върната на улицата.

Понеже все още е мъничка, изчакваме с кастрацията, но при нужда ще съдействаме финансово на бъдещите стопани.