Мърфи бе спасен като малко коте от улицата, от приятелка която се оказа силно алергична. Приютих го вкъщи и от 5 години сме заедно.

За съжаление, в последните две години развих алергия към него под формата на липса на въздух и кашляне. Пробвах различни методи, без видимо подобрение.

Мърфи е много готин! Обича да си ляга между изпънати на дивана крака, където може да откара часове в сладка дрямка. Все още е много енергичен и гони червеното въженце с все сила. Обича да се мие сам с езиче, но някой път може да сбърка ръката ми и да я изкъпе и нея! Няма против да го вдигнеш и да го гушнеш, но предпочита сам да си търси любовта, вместо да му се натрапва.

Научил се е да се моли, стои на два крака, запретва лапички, гледа те в очите и се моли за консерва с храна и още милувки.

Мърфи е изцяло отгледан в апартамент и допира му със света е само през балкона ми. Не съм сигурен, дали ще може да оцелее на двор, както и дали ще е социален с други животни, но може да пробваме.