Понякога животът започва в забрава… В края на едно малко село, без име, без дом, без човек.

Това красиво черно-бяло момче, Никак, е на 10 години. Десет години, в които е разчитал само на себе си. Прибрахме го от дъното на едно село – тих, внимателен, свикнал да оцелява 🤍

На тази възраст съдбата го изправи пред още едно изпитание – разви ФИП. Днес обаче можем да кажем нещо важно: здравословното му състояние е в норма. Той е на терапия, следи се внимателно и се справя прекрасно. Апетитът му е добър, жизнен е и показва колко силен всъщност е 🐾

Малко е дръпнат в началото – животът го е научил да бъде предпазлив. Но дава да се гали. С търпение и спокойствие започва да се отпуска и показва колко много има нужда от човек. Той не е коте, което ще ви обсипе с еуфория. Той е коте, което ще ви даде доверие – стъпка по стъпка. А това доверие струва повече от всичко 🤍

Търси се временен или постоянен дом – място, където да продължи терапията си спокойно и обграден с грижа 🏡 Място, където ще има сигурност, а не просто подслон.

🐾 За втория шанс

По-възрастните котета често остават невидими. Всички избират бебетата, а тези със сребро в мустаците чакат…

Истината е, че възрастното коте носи най-тихата и най-дълбока любов. То не руши. Не прави пакости. То просто иска спокойствие. И човек до себе си 🤍

Да дадеш дом на 10-годишно коте е осъзнат избор. Това е любов, която не гледа възрастта, а сърцето. Това е втори шанс ✨

Ако можете да му дадете дом – временен или постоянен – свържете се с нас. Ако не можете, моля, споделете 🙏 Понякога едно споделяне стига до точния човек.

Нека този път историята му завърши с дом 🖤🤍