Това е Ейнджъл, кръстих я така,
защото от мъничка е ангелче.
Първа от всички тичаше да се гали
и вместо да папка на гръб лягаше
и коремчето си даваше.
Понякога дори в чинията с храната падаше
и после да я почиствам се налагаше.
Покрай нея всички се научиха
да правят същото, проблемът беше,
че нямаше къде да прибера 12 бебета
наведнъж, а не можех да избирам
кой от тях да прибера, а другите да оставя
навън, но май там ми беше грешката.

Майка й Сиси и сестра й Сузи
ги срещнах случайно-
оттам пътят ми минаваше-
една уличка с много къщи,
а между тях нова кооперация.
Хората от къщите бяха много
разбрани-те си ги хранеха и се зарадваха,
когато ги попитах дали искат
да кастрирам майките (появи се и трета),
те пробвали, но не могли да ги хванат.
Но двама от кооперацията бяха
страшно проклети, само заплашваха-
едната, че ще ги прегази, а другият-
много по-лоши неща щял да им направи.

Три от бебетата изчезнаха съвсем мънички,
предполагам лежаха мъртви из дворовете
на изоставените къщи.
Ейнджъл я прибрах февруари 2025
за я кастрирам, мислех да я връщам,
когато се стопли времето,
защото се бях затрупала с котки,
на които търсех дом и никой не ги искаше.
На другия ден дойдоха да папкат само
три от 12-те котета, на втория нито едно, на
четвъртия един човек от къщите ми
звънна, че брат й лежи полумъртъв в
мазето му. Оказа се, че всеки ден са намирали мъртви котетата из дворовете и са ги хвърляли в кофите.

Ейнджъл е с отрицателни тестове, с хигиенни навици. Обича да се гушка и да играе. Разбира се с други котета от всякакви размери и възраст.