Малко държите търси място, което да дари с любов!

Прибирайки се уморена от поредния тежък работен ден през август, до една кофа чувам нещо между плач и пищене. Приближавайки се под кофата, видях малко уплашено топче - може би прясно изхвърлено бебе, още не знаейки какво става, но доста стресирано. Приближих се, то се скри и почна пак да издава плачевни бебешки звуци.

Извадих един пауч (тъкмо бях минала да взема за моите котки) и явно беше повече гладно отколкото страхливо. Хапна го за секунда, при което, знаейки че в нас вече е пълно и нямам нито място, нито сили за още едно сърчице, тръгнах с насълзени очи. Но дребосъка не се отказа и ме преследва до входната врата. Там седна и гледаше с най-умоляващите тъжни бебешки очи...

Не мога да го задържа за дълго.

Надявам се да спечели нечие сърце и да намери дома и любовта, която заслужава <3