🐾 Здравейте от мен в този хубав ден, странни двукраки същества, даващи храна! Името ми е Бънджѝту, с ударение на И. Името ми го даде двукраката женска, дето ме прибра. Важно било ударението, защото така звучало испано-мексиканско, каквото и да значи това! Вие може да ми дадете друго име, защото си търся семейство!

Накратко, историята ми е следната – квичах след полунощ в двора на една детска градина. Беше ми студено. Дали някой ме остави там или се изгубих, не помня вече, бях много уплашен. Тогава дойде двукраката женска и с нея един двукрак мъжки. Женската каза нещо от рода на „писна ми“, мъжкият нещо измрънкоти и ме прибраха в една баня. Нахраниха ме обилно.

После разбрах защо се намирам в банята и съм си там до ден днешен – извън нея ме дебне една кака котка на име Старвин-Марвин, съска ме, бие ме и общо взето изобщо не ме харесва. Двукраките ми дадоха някакво хапче, казаха че било за паразити, но се оказа, че аз паразити нямам! Даже и бълхи! Не знам защо очакваха да имам, аз съм софийски аристоКОТ от центъра, само дето не си спомням как се озовах в двора на детската градина…

Изкъпаха ме, не ми хареса особено, но бях много послушен! Много съм възпитан също, ползвам си котешката тоалетна от ден първи в банята! Искам да си играя и да се гушкам! Двукраките не могат да ме гледат дълго, защото казаха че живеят под наем, грижат се и за един възрастен самотен котарак, а да не забравяме лошата кака котка Старвин-Марвин, дето не ме харесва хич (сигурно, защото името ѝ е гадно, а моето не е)!

Много дълга стана историята, благодаря ви за вниманието! Ако искате софийски аристоКОТ от центъра вкъщи, който много се гушка, мърка и играе, пишете моля! Благодаря ви!