Котето се казва Миа. До момента имаше 2 котила, след което кастрирахме мъжкото коте в къщи с мисълта, че цял живот ще са си при нас. За съжаление майка ми я диагнозираха с Деменция и се налага да живее при нас в едностайния ни апартамент. Притеснено ми е докато нас ни няма да не застраши живота на нашите сладури. Миа е изключително игрива, мяука само когато иска да я прегърна и да я галя и целувам. Обикновено сама си тича и не и липсва компания ако е сама в стаята. Не обича да спи или лежи при нас, а си търсинай-свитото кътче в апартамента. Обикновено когато иска идва да си я галим, но ако мина и тръгна да я галя когато просто си седи става и се мести. Не и личи когато се разгонва, тъй като не мяука на поразия и не опикава нищо.