Здравейте, аз съм Яна.

Едни човеци ме намериха сляпа в началото на септември под една кола. Аз много се защитавах, но в крайна сметка ме грабнаха с едно одеяло и започнаха да ме влачат насам-натам, при някакви човеци в сини дрехи с ръкавици. После пък ми бъркаха къде ли не, вземаха ми кръв, боцкаха ме, слагаха ми нещо в очите и ме затвориха в някаква кутия с решетка.

След няколко дни ми стана много зле. Едната човечка само повтаряше, че съм дишащ труп, да се боря и пак почна да ме разнася насам-натам. И отново ме заведе при някакъв човечец в синьо, този път беше нов. Правиха ми някакви изследвания. Човечецът в синьо ѝ каза, че съм имала някаква панлевкопения и човечката се разплака. Двамата само ми повтаряха да не се предавам, а пък аз нямах такова намерение, не знам защо ми го повтаряха това.

Е, от тогава насам мина повече от месец. Имам си всичко - отрицателен тест, карантина, апетит, тоалетна, играчка… Само едно нещо си нямам, което много искам - топъл скут, в който да се гушкам и да мъркам. Ти имаш ли такъв? Не искаш ли да ти мъркам и да те будя всяка сутрин с милувки?