Тази писана няма име все още. Надявам се някой да я хареса скоро и да й даде такова. Много пухкава, с дълъг косъм, супер гальовна и доверчива. Най-вероятно е била домашна и по някаква причина се е озовала на улицата. Любимата й поза, както се вижда от снимките, е ПОГАЛИ МЕ ОЩЕ И ОЩЕ И ОЩЕ... Много тих глас, много нежно мъркане... почти незабележима вкъщи. Спи доста. Появява се, когато иска да я гушкат. Локализира седнал или легнал човек и те налазва :) Не можеш да откажеш - някак те поглежда опияняващо с тези зелени очи.

На около годинка е според вета. Обезпаразитена, но много слаба, за да се кастрира. От около месец се грижим за нея. Съдбата ни срещна веднъж на центъра в гр. Банско. Тя беше ужасно гладна. На следващия ден пак я засякохме, само че на няколко преки по-далеч. И така седмица. И щем не щем, прибрахме и нея.

Просто ужасно много вали и е студено, а тя беше толкова слаба, че ми се стори, че ще изчезне в дъжда.