За изхвърлените, предадените и оцелелите котета – това е Оли

ТОЙ НЕ Е „ПРОСТО ОЩЕ ЕДНО КОТЕ“. ТОЙ Е ОЦЕЛЯЛ.

Появи се сред колония от диви, кастрирани котки – сам, различен. Не бягаше. Търсеше поглед. Търсеше допир.
С дълбоко отрязано ухо – белег от живот навън. Белег, който разказва тежка история. История за изоставяне, за гонене, за студени нощи и празен стомах. История за оцеляване.

И въпреки всичко…
Оли не е див.
Оли обича.

В момента е в карантинен период под ветеринарна грижа – на топло и безопасно, далеч от студа и опасностите на улицата.
Когато за първи път го прибрахме на сигурно, той спа почти цял ден. Без да помръдне. Изтощен от студа, глада и страха.
Сякаш за първи път си позволи да се отпусне.

Оли е на около година – младо, кротко момче с огромно сърце. Социален, гальовен, търсещ човешка близост. Мърка дълбоко и спокойно, прави бисквитки с лапички и се сгушва така, сякаш цял живот е чакал точно този момент.

С другите котета е спокоен и деликатен – не доминира, не създава напрежение. Просто носи тиха, топла енергия.

Предстои му кастрация.Предстои му ново начало.

Оли не иска много.
Не търси лукс.
Търси дом.Сигурност.
Човек, който няма да го изостави.

Нека белегът на ухото му бъде последният белег в живота му.
Нека оттук нататък познава само топлина, спокойствие и любов.

Ако сърцето ти трепна дори за миг — може би ти си неговият човек.

Оли чака.
И този път заслужава завинаги. 🖤