Иван
Ванко дойде от Сопот в София, умиращ, в последните си сили, влачещ и залитащ. Болен от ФИП, момчето се бори за неговия живот в продължение на 3 месеца.
Живее му се много, след 7 години мъка на улицата, студени зими, болести и глад Иван най-накрая усети какво е грижа, какво е да имаш храна и топло легло, и най-вече да си здрав.
Много искам и най-накрая да усети какво е това да имаш дом, да имаш свой човек който те обича и никога не би те предал.

Можеш ли да бъдеш този човек за Ванко, той го заслужава много, сламежлив и страхлив е, но усети ли ласка почва да се гали.
София