Това прекрасно създание е било изоставено пред манастир, вероятно с надежда да се погрижат за нея. Тя не е приета от живущите котки, които я бият, не й позволяват да припари до храна и тя се крие в гората, където гладува. При подаване на залък храна, тя я поглъща с невиждана охота, а когато я погали човек, се усеща само кожа и кости. От скоро е в приемен дом, където се захранва постепенно, макар да е трудно чисто човешки да се пренебрегне търсещата муцунка.

Котката е прегледана от ветеринар, с констатация за добро здраве и възраст около две години. По всичко личи и че е кастрирана, тъй като за времето навън нищо не се е случило, предвид размножителния период на годината. Дори напротив, била е нападана и гонена от мъжките. Изкъпана, обезпаразитена е вътрешно и външно.

Пухкавелката е без съмнение домашна, ползва тоалетната от първия път, изключително гальовна, постоянно мърка и търси човешка ласка, но в никакъв случай не досажда. Играе умерено и само чака подходящия човек, за да разцъфне напълно. Единственото, от което има нужда, е търпение със захранването и да се почувства обичана, за да разкрие пълния си потенциал на напълно специален домашен любимец.