Здравейте, Аз съм мъжко коте Шванц, намерен съм преди около 3 години в един паркинг под кола. Бях мръсен,гладен и пълен с паразити. Имах предполагаема възраст от 3 месеца. Намерих си стопанка, която ме взе, нахрани ме, изкъпа ме и ме ваксинира. От там нататък съм реваксиниран всяка година, пък и кастриран. Знам отлично името си и къде се ходи до тоалетна. Живяхме си за тези години заедно щастливо и съм доста глезен и мамин. Много обичам да спя гушнат, обичам всякакви лакомства и храна! Много обичам да ям!Живял съм с други котки през годините, като с повечето съм си бил приятел.
В един момент стопанката ми, която имаше общо 6 котки и мен. реши да се пренесе да живее при мъжа си, който от своя страна има 2 котки.
Наложи се да бъдат взети сериозни мерки и трудни за всички решения.
Пробвахме всякакви изпробвани начини за сприятеляване между котки.
Изразходихме всякакви спрейове, успокоителни капки, каишки, ампули и фейлиуей френдс ( това се слага в контакта и излъчва котешки феромони) в продължение на вече близо година без ефект.
Намериха "нови" стопани на мен и на още две млади котенца, за да можем да се чувстваме и ние хора. Да имаме повече внимание и пространство.
Само че... На мен ми се падна един стопанин, който ме пускаше да се разхождам по покрива на последният етаж. И аз паднах, много лошо.
Той не знаеше какво да ме прави и ме затвори в банята за известно време. Паникьоса се.
Свърза се със моето си семейство да ги пита какво да прави с мен . Вместо да ме заведе на доктор.
Те го накараха да ме заведе на доктор, по спешност. Той първоначално отказа,защото нямаше пари за мен и сигурно затова ме беше затворил в банята.
Все пак стигнах до ветеринар и там ме чакаха моето семейство, които си ме поеха изцяло.
Имах престой в болницата, защото имах кръв е урината, течност в белите дробове, устичката ми беше спукана, загубих 1 зъбче и крачето ми беше счупено на много кофти място.
Закрепиха ми здравето добри доктори, а на крачето носех външен фиксаж около 3 месеца и кусир, защото нямаше как да ме гипсират. Имах престои в болницата, но предимно си бях със семейството, в една транспортна клетка, пишках и аках на памперс. Защото ми беше забранено от доктора повече движение.
Вече нямам шина, ходя си спокойно до тоалетна , но тук има други 3 котки, които не ме искат и не мога да стана приятел с тях. Тормозят ме, съскат, бият ме.
А онзи човек , който ме гледа за малко последно го видях да ми се смее неадекватно, може би в паниката си, но повече не ме е потърсил. Не му пука за мен.
Сега съм в добро здраве, но не мога да остана тук.
При моето семейство си е най-добре, но другите 3 котки са дърти и кисели. Тях няма как и кой да ги хареса.
Моето семейство ми търси някой добър и отговорен човек, който да ме хареса и обича.
Някой при когото ще имам пространството да живея и да имам любов за опора и да знам,че недай бог нещо ми се случи ще мога да разчитам на него. Отговорен човек, който да ми бъде верен и последен спътник в живота, и от време на време да изпраща снимки на моето семейство да не забравят колко съм сладък. Те ме обичат много!Те не ми търсят стопанин, защото искат да се отърват от мен, а защото от всички други котки, с които не се разбирам и ме тормозят, аз съм най-млад и най-социален (въпреки това със кисели старчета не мога да се разправям) Аз бих могъл да се почувствам добре при друго семейство, но старите котки не могат. Те трябва да си изкарат старините и проблемите с моето семейство.