Искате ли да имате най-мъркащия и гальовен котарак на света, който да ви обича и да се гушка във вас? Ако отговорът е да, Иван е вашият котарак. Той е прекрасен, готов е веднага да влезе в сърцето ви и в дома ви.

Иван беше намерен и спасен от ветеринарна клиника, където беше оставен за евтаназия поради нужда от скъпа коремна операция. Разбира се, че нямаше как да го оставим да бъде приспан. Събрахме средства и Иван беше опериран успешно. Възстановяването му беше дълго и трудно, но нито за миг не се отказахме. Обичаме този котарак и с подходящите грижи и лечение, Иван вече е едно здраво коте.

Много, много рядко има изпускане на съвсем малки парченца твърди изпражнения, тъй като при него е скъсено дебелото черво. Оказа се, обаче, че Иван е едно много изстрадало котараче, тъй като е бил блъснат от кола преди 3 години. Счупен е един от задните му крака, увредени са и опашни прешлени, поради което опашката е частично неподвижна. Направена е и операция от луксация на ставата.

Възможно е някога във времето да се наложи допълнителна операция за резекция на ставата на крака, но за момента тя не му създава проблем. Върви, катери си и тича без проблем. В случай, че се наложи такава операция, тя може да се направи и в България, София, като ние ще поемем разходите.

Милият котарачко имаше проблем и със зъбите и венците поради автоимунен стоматит. Към момента са извадени почти всички зъби, с изключение на предни и кучешки, но това не му пречи изобщо да яде и гранули и си хапва с апетит. Иван се разбира с други котки, но към някои мъжки проявява лека доминантност.

Обожава хората, търси тяхното присъствие и ласка непрекъснато. Заиграва се с котешки играчки, много му харесва да гледа навън през прозореца. За него би било идеално жилище, в което да има макар и малко дворче или градинка, където да може да излиза.

Към момента котаракът е много добре, жизнен и активен, любопитен и обичащ и заслужава да намери неговия човек, който да го обича. В момента живее самичък в една стая в необитаемо помещение. Ние ходим всеки ден за малко, но винаги жалко мяука и се крие зад вратата, когато си тръгваме.