Живея в гоцеделчевско село. Майката на тези сестрички беше изхвърлена пред нас. След време разбрах, че е бременна и се родиха тези красавици и едно момче, но то не оцеля.

Като по-малки ги държах в едно килерче с терасна врата, винаги отворена, за да може майката да влиза при тях. Но вече са на 4 месеца и са на терасата, понеже си имам котарак на 6 години и като види други котки по етажа, става агресивен.

Малките сестрички вече са самостоятелни, хапват си, пийват си, научих ги и да използват пясъчна тоалетна. Много са мили и гальовни, допускат и други котета при тях, не са агресивни.

Единственият минус е, че досега не ги съм карала на ветеринар; нямам възможност за това, защото около мен е пълно с улични душички, за които се грижа. Но сестричките бяха късметлии, защото при мен дойдоха със затворени очички и нямаше как да ги оставя на улицата. Но в момента са в много добро здравословно състояние, игриви и закачливи.

Възможност за транспорт нямам. Дано си намерят дом, щото са много мънички още.