Феликс е “рисуван от котешкия Господ”. Той е изящно произведение на изкуството. С абсолютна симетрия във всяка част от красивата си снага. Перфектен френски маникюр. Идеален снежно бял мустак контрастиращ с лъскавата черна муцунка. Две съвършено еднакви бели вежди. Изумрудено зелени очи. Идеални бели чорапки на задните лапички. Красив бял медальон на гърдите. Изящно същество. Много гальовно при това.
Роден по дворовете в централната част на София, преди 3 - 4 години, Феликс се присламчи миналото лято към колонията дворни котета, които отглеждам и обгрижвам. Така му излезе и късмета да бъде кастриран, както са и всички други наоколо. И това промени всичко. Феликс стана най-гальовния котарак в квартала. Той не се разбира много добре с котките, но обожава хората. Всячески показва колко много иска да си има човек и как би бил идеалния домашен котарак за някой, който няма готовност да поеме белите на малко коте, но ще се наслади на гальовността и желанието на това пораснало момче да “облежава” дивана и скута му. Мърка и мачка в мига в който го погалиш и го вземеш в ръцете си. Феликс е редовно обезпаразитяван вътрешно и външно. Добре хранен. Има мазе, в което да преспива и куп фенове измежду случайните минувачи, които спират да го галят и да му се възхищават. Уви, всеки иска да му даде храна, а той нали е добра душа - не отказва. Боя се, че ще стане твърде едричък ако продължава така.
Истински се надявам Човекът на Феликс да го разпознае тук и двамата да се открият за разкошен съвместен живот. Този негов човек само трябва да се въоръжи с по-солидно внимание и търпение докато красивото момче свикне да бъде “Вътрешен котарак”. Смятам, че този преход ще бъде много кратък.